''A List of Cages''

Трябва да се стегна, за да напиша това. Пожелайте ми късмет!

Издателство: нямам си представа

Оценка: Такова число не съществува. Книгата е уникална.

Анотация: When Adam Blake lands the best elective ever in his senior year, serving as an aide to the school psychologist, he thinks he's got it made. Sure, it means a lot of sitting around, which isn't easy for a guy with ADHD, but he can't complain, since he gets to spend the period texting all his friends. Then the doctor asks him to track down the troubled freshman who keeps dodging her, and Adam discovers that the boy is Julian--the foster brother he hasn't seen in five years. Adam is ecstatic to be reunited. At first, Julian seems like the boy he once knew. He's still kind hearted. He still writes stories and loves picture books meant for little kids. But as they spend more time together, Adam realizes that Julian is keeping secrets, like where he hides during the middle of the day, and what's really going on inside his house. Adam is determined to help him, but his involvement could cost both boys their lives. First-time novelist Robin Roe relied on life experience when writing this exquisite, gripping story featuring two lionhearted characters.

Започнах тази книга, като си мислех, че ще бъде поредната глупост, която зарежа на 5-тата страница. Жестоко грешах!!! В началото беше леко странна и бях на път да се откажа. Точно щях да оставя книгата и се случи нещо. На Джулиан му се наложи да проведе един разговор с чичо си и тогава разбрах, че чичо му го бие, или поне това си мислех тогава, но се оказа нещо много по-жестоко. След този разговор нямаше как да оставя книгата дори да знаех, че ще ме разбие на парченца. Просто трябваше да съм сигурна, че всичко ще бъде наред Джулиан.

Ако трябва да съм съвсем честна... започнах тази книга, без да съм чела анотацията и си нямах представа кой е Адам. Наложи ми се все пак да я прочета, защото е дразнех, че не знам кой е той, и се оказа, че всъщност са се познавали преди. След смъртта на родителите на Джулиан той е трябвало да остане някъде и майката на Адам го е прибрала в техния дом. Живее при тях, докато един ден чичото на Джулиан не проявява желание да го отгледа. Нека оставим миналото настрана.

''Ten million stars''

Случайност или не Адам и Джулиан се оказват в едно и също училище след като не са се виждали от цели 5 години. Там се запознаваме с приятелите на Адам като най-важните от тях са Чарли и Емералд.

Ще спра дотук, защото вече ви казах прекалено много неща.

След прочита на тази книга не бях на себе си. Малко преди финала аз седях свита на топка и ревях с глас, и цялата се тресях. Това е една от онези книги, които винаги ще помниш. Ако си намери място в сърцето ти, е си остане завинаги там.

Книгата е много тежка и емоционална. Не бих я препоръчала на всеки.

Hate ricochets, but kindness does too.

You don't really know people when your back is turned.

But why can't good things feel like forever? It was all so fast....before they left. I want to spin it back...slow it down. Why is time like that? Why does it slow down in the places you don't want to, but it speeds away when you're happy?